Разкрития: 6000 години преди Христа край с. Богдан е кипял живот
Праисторическото населено място край карловското село Богдан в Стремската котловина, открито преди няколко години от археолога Мартин Христов, е било населявано близо едно хилядолетие. През ранната бронзова ера в него е кипял живот и дейна стопанска активност. В продължение на няколко епохи античните хора са оставали на това място, като от време на време по разнообразни аргументи постройките и оборудванията са били унищожавани или изоставяни, на тяхно е място са изграждали нови и животът е започвал изначало. През този сезон археологът от Националния исторически музей Мартин Христов разкри останките от пето подред населено място, изграждано на едно и също място. То е най-ранното населено място, което е съществувало на това място през третото хилядолетие преди Христа. А съществуването на обособени единични фрагменти дават съображение да се счита, че тук е съществувало едно от най-ранните селища, което се дефинира към късния неолит - шест хиляди години преди Христа.
Археологическите разкопки, които се реализират за четвърта поредна година от Мартин Христов от НИМ, се финансират напълно от Министерството на културата. Те ще дадат нови сведения за живота в Стремската котловина преди осем хилядолетия и ще изяснят връзките сред обособените обекти от късния неолит и ранната бронзова ера, един от които е в местността Саровка край Дъбне, където Мартин Христов откри Дъбенското златно съкровище от третото хилядолетие преди Христа.
Праисторическите хора са избрали за свое населено място една надзаливна тераса на река Стряма. Реката е минавала напълно близо и във времето се е изместила на юг. Нейното придвижване в тази посока продължава и до момента, и то е чисто гравитачно. Мястото е осигурявало взор към цялата котловина на юг и към южните скатове на Стара планина, като в това време е защитавано от меките хълмове на Средна гора. Наблизо са плодородните полета край Стряма, които античните хора са засявали със жито, а от другата страна е планината, която е давала богат улов – елени, мечки, сърни, които били в менюто на жителите на селището. Множеството открити кости от елени и сърни, обгорели кости от лапи на мечка потвърждават, че това е била част от храната на жителите на селището.
През последните седмици Мартин Христов разкри още едно равнище, на което е имало построено населено място. То е пето подред на откриването му и най-ранното по реда на построяването и обитаването му.
До момента сме открили пет сигурни разнообразни равнища, т.е. пет селища, изграждани през столетията, едно върху друго, изяснява Мартин Христов. Едно от догатките е, че в един и същи интервал жителите на това населено място са обикаляли местността, местели са се от едно място на друго и са се прибирали още веднъж тук няколко пъти. Това е потвърдена процедура в живота на праисторическите хора.
Основното оборудване, на което попаднахме са остатъци от под, показва Мартин Христов. Дали той е част от жилищна постройка или стопанска сграда ще стане ясно при по-нататъшните разкопки. Това ще ни даде визия и за живота в селището. Някои находки още занапред дават съображение да считам, че става въпрос за стопанска сграда.
Разкритата повърхност е доста огромна – близо 200 кв. м, тя е била покрита и най-вероятно това е бил огромен заслон. Разкритите остатъци от пода са с огромна дължина, а тяхното продължение към момента е под неразкрития пласт. Голяма част от пода е измазана с глина и изпечена, което го прави здрав и резистентен върху него да се изградят уреди. Открити бяха остатъци от няколко такива уреди – складове за зърно или различен тип храна, сцени за мелене на зърното, остатъци от хромели, показва археологът. Предстои да разтеглим разкопките в югозападна посока, изяснява Мартин Христов. В другата част на терена чакам да разкрием остатъци от самите жилища, разяснява той.
Предметните находки от този сезон са огромно количество керамичен материал, прешлени за вретено, костени оръдия, каменни оръдия – секира, теслички, длета, инвентар. Това разкрива, че античните са изпридали прежда от овча вълна и са правили тъкани, обработвали са дървесина, с цел да си създадат други оръдия на труда, сеели за зърно, ловували са, с цел да си обезпечат прехраната.
Археологическите разкопки, които се реализират за четвърта поредна година от Мартин Христов от НИМ, се финансират напълно от Министерството на културата. Те ще дадат нови сведения за живота в Стремската котловина преди осем хилядолетия и ще изяснят връзките сред обособените обекти от късния неолит и ранната бронзова ера, един от които е в местността Саровка край Дъбне, където Мартин Христов откри Дъбенското златно съкровище от третото хилядолетие преди Христа.
Праисторическите хора са избрали за свое населено място една надзаливна тераса на река Стряма. Реката е минавала напълно близо и във времето се е изместила на юг. Нейното придвижване в тази посока продължава и до момента, и то е чисто гравитачно. Мястото е осигурявало взор към цялата котловина на юг и към южните скатове на Стара планина, като в това време е защитавано от меките хълмове на Средна гора. Наблизо са плодородните полета край Стряма, които античните хора са засявали със жито, а от другата страна е планината, която е давала богат улов – елени, мечки, сърни, които били в менюто на жителите на селището. Множеството открити кости от елени и сърни, обгорели кости от лапи на мечка потвърждават, че това е била част от храната на жителите на селището.
През последните седмици Мартин Христов разкри още едно равнище, на което е имало построено населено място. То е пето подред на откриването му и най-ранното по реда на построяването и обитаването му.
До момента сме открили пет сигурни разнообразни равнища, т.е. пет селища, изграждани през столетията, едно върху друго, изяснява Мартин Христов. Едно от догатките е, че в един и същи интервал жителите на това населено място са обикаляли местността, местели са се от едно място на друго и са се прибирали още веднъж тук няколко пъти. Това е потвърдена процедура в живота на праисторическите хора.
Основното оборудване, на което попаднахме са остатъци от под, показва Мартин Христов. Дали той е част от жилищна постройка или стопанска сграда ще стане ясно при по-нататъшните разкопки. Това ще ни даде визия и за живота в селището. Някои находки още занапред дават съображение да считам, че става въпрос за стопанска сграда.
Разкритата повърхност е доста огромна – близо 200 кв. м, тя е била покрита и най-вероятно това е бил огромен заслон. Разкритите остатъци от пода са с огромна дължина, а тяхното продължение към момента е под неразкрития пласт. Голяма част от пода е измазана с глина и изпечена, което го прави здрав и резистентен върху него да се изградят уреди. Открити бяха остатъци от няколко такива уреди – складове за зърно или различен тип храна, сцени за мелене на зърното, остатъци от хромели, показва археологът. Предстои да разтеглим разкопките в югозападна посока, изяснява Мартин Христов. В другата част на терена чакам да разкрием остатъци от самите жилища, разяснява той.
Предметните находки от този сезон са огромно количество керамичен материал, прешлени за вретено, костени оръдия, каменни оръдия – секира, теслички, длета, инвентар. Това разкрива, че античните са изпридали прежда от овча вълна и са правили тъкани, обработвали са дървесина, с цел да си създадат други оръдия на труда, сеели за зърно, ловували са, с цел да си обезпечат прехраната.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ